За хипоалергенните котки
Да вдъхваме аромата на цъфтящите липи, да ловим в шепи пухчетата от тополите, да прегръщаме дърветата, да гушкаме животните – съприкосновението с тези толкова естествени неща вече не е достъпно за всеки…
Масовият “бум” на алергии е плод на днешната цивилизация – замърсяването на въздуха, използването на химикали, противоестественото култивиране на хранителни продукти създава предпоставки за проявата на алергии, които доскоро са ни били непознати или просто незначителни. Алергиите са свръхреакция на имунната система към определен агент, който принципно е безвреден. Парадоксът на нашето високо технологично време – иманентният, животворният контакт с природата ни пречи да живеем! И това ако не е горчивата ирония към високите ни напредничави технологии… Някога дядовците и бабите ни израствали с животните, сега нашите деца и дори самите ние трябва да стоим надалеч от тях, ако сме алергични. Да, вероятно винаги е имало реакции към животните със симтомите на алергия, но никога с такава честота, в такъв мащаб и разнообразие.
Думата алергия произлиза от гръцката дума „allos“, което означава различен или променен и „ergos“, което означава работа или действие, т.е. в превод „променена реакция“. Терминът е използван за първи път през 1905 г., за да се опише нежеланата реакция при децата, на които са поставяни повторни инжекции с конски серум за борба с инфекциите.
Всички видове алергии се обясняват с преувеличена реакция на имунната система в отговор на телесен контакт с някои чужди вещества. Тя е преувеличена, защото тези чужди вещества обикновено са безвредни за организма и не предизвикват реакция у неалергични хора. Организмът на алергичните хора неправилно възприема чуждото вещество като опасно и една част от имунната система се задейства. Когато организмът реагира по нетипичен начин към алергените, които са безвредни за други хора, то говорим за алергичен или атопичен човек. Проявите са добре познати: респираторни проблеми – кихане, сълзене на очите, сърбеж, частичен задух, драскане в гърлото, кашляне, хрема ; дерматози със сърбеж или без.
Котешките алергени
Започваме с уговорката, че алергиите имат специфична етиология и тъй като са свързани със стабилността на имунната система (която може да е и генетически предопределена), се характеризират с индивидуална проява при различните човешки организми. Наличието на повишена чувствителност към някои алергени предполага проява на алергия и към други.
При котките досега са установени 13 серумни протеина и 8 други вещества в козината, които могат да предизвикат алергична реакция. Алергикът може да е чувствителен към едно от веществата или към тяхна произволна комбинация. Ще се спрем на най-честите котешки алергени, които се освобождават чрез козината, тъй като те са и най-масовият причинител на алергия – съдържащите се в серума алергени нямат директно влияние, защото са кръвен компонент. Около 88-95% от алергичните към котки хора са чувствителни към гликопротеин, наречен Fel d1.
20-35% от алергиите към котки са предизвикани от серологичен албумин с означение (Fel d2), действието на този алерген се припокрива с алергиите към кучета и други животни (коне, прасета, гризачи), евентуално с хранителната алергия към свинско месо. Чувствителността е строго индивидуална. Около 10% от алергиите към котки са причинени от протеина цистатин (Fel d3).
Липокалинът (или Fel d4) причинява около 60% от алергиите, като е най-честият индуктор на астма. В най-голямо количество се съдържа в слюнката. Припокрива се с алергиите към коне и зайци.
Fel d1 е най-сериозният котешки алерген. Произвежда се от слъзните, слюнчените, мастните и анални жлези.
Най-много алергени се отделят в екскрементите чрез аналните жлези и ако искате да намалите концентрацията им, котешката тоалетна трябва да е е от затворен тип, разположена на място, което позволява проветряване и лесно почистване, както и да се използва качествен пълнител, който не се разпрашава. Разработени са пълнители за котешка тоалетна с екстракт от зелен чай, който съществено елиминира алергените. Редовното отстраняване на изпражненията също е от значение.
Мастните жлези отделят алергена чрез порите в кожата и оттам попадат в козината. Най-голямата концентрация на Fel d1 е именно по кожата. Падащите косъмчета залепват по мебелите, килимите, хвърчат из стаята и така разнасят алергените в околното пространство. Продават се специално разработени шампоани, които намаляват продукцията на мазнина, а оттам и на алергена, но за сметка на това съдържат компенсатор като ланолин или алое и кълнове от овесени ядки, които да заместят себума, необходим за поддържане естествения баланс на козината.
Най-проблемно е обаче отделянето на Fel d1 чрез слюнката. Когато котката се мие, облизвайки се (а това е нейно често занимание, благодарение на което поддържа характерната за котките чистоплътност), Fel d1 от слюнката попада върху козината, като се разнася по контактен и по въздушен път, и може да предизвика дразнене и съответните оплаквания у алергика. Препоръчва се преди ресане на котката да се използва овлажнител, а за да се намали концентрацията на алергени във въздуха, редовно стаите трябва да се проветряват и да се използват спрейове за влажност или специални продукти за елиминиране на алергени. Ежедневното почистване с прахосмукачка със специален филтър и турбо-четка за отстраняване на косми от мебелите също намалява нивото на алергените.
Производството на Fel d1 зависи от пола и от хормоните. Смята се, че при котараците наличието му е по-осезаемо, тъй като е установена взаимовръзка между тестостерона и алерегена, но това не бива да се приема като генерално заключение, тъй като при женските има хормонални колизии, свързани с периодите на разгонване, бременност и кърмене, които предизвикват повишена продукция на алергена. Кастрацията елиминира производството на хормони, това води и до редукция на алергените до приблизително еднакво ниво и при мъжките, и при женските.
Ако котката е стресирана, това също повишава производството на алергени.
В домовете, където има майка котка с котило, концентрацията на Fel d1 във въздуха е много по-голяма. Това е отново следствие от поведението на хормоните при бременната и кърмеща котка, както и поради факта, че котката се тоалира много повече, почиства по същия начин и малките.
Не е известно как споменатите алергени въздействат на другите животни, но може да се предположи, че продукцията на тези алергени е със своеобразна защитна функция чрез отблъскване. Все пако това са само догадки.
Хипоалергенните котки
Като породи, подходящи за алергици, се посочват най вече котките Сфинкс и Рекс. Съдържанието на алергени при тях е в същото количество като при останалите, но поради липсата на някои слоеве козина, освобождаването им във въздуха е до известна степен възпрепятствано. Концентрацията на алергени върху кожата им обаче е идентична като при другите котки, че дори и повече в кожните гънки.
Има две породи котки, повечето от чиито представители произвеждат Fel d1 в минимални количества. Интересното е, че и двете породи водят произхода си от Русия и те са руската синя котка и сибирската котка. Трябва да подчертаем, че става дума за понижено ниво на алергена, но не и на неговата липса, а освен това е редуциран само най-масовият причинител на котешките алергии - Fel d1. Хората със силно изразени алергии към котки, с алергии към други животни (коне, кучета, зайци), хранителни алергии (месни продукти, яйца), поленови алергии, както и комбинации от алергии, най-вероятно ще имат проблем при съжителството си с котка дори и от посочените породи.
Сибирските котки и главният алерген Fel d1
Практическият опит показа, че извънредно често алергични към котки хора имат за компаньон сибирска котка, с която съжителстват без какъвто и да е дискомфорт. Това е и причината да се направят някои сериозни научни изследвания в тази насока.
Не всички сибирски котки обаче са хипоалергенни, т.е. имат ниско ниво на Fel d1. В САЩ под патронажа на организацията Siberian Research (http://siberianresearch.com), която обединява селекционери отвъд океана, както и някои европейски развъдници, са проведени няколко стотин теста на проби от слюнката и козината на сибирски котки. Около 50% от тестваните сибирки са показали по-ниско ниво на Fel d1 в сравнение с обичайната котка. Около 15% са се оказали с изключително ниско ниво на производство на този алерген и при спазването на определени превантивни процедури по поддържане на дома, могат да живеят и с алергици, които нормално реагират атопично в присъствието на котка.
При сибирките с ниско производство на Fel d1, разликата между котките и котараците е незначителна, т.е полът не оказва влияние.
Установено е, че някои гени за цвят се комбинират с гена за алергена и могат да засилят проявата му. Изследванията са установили значителна зависимост между сребристия/опушен цвят и по-високото ниво на алергени. Вероятната причина за това е наличието и на двата гена в една и съща хромозома, които се унаследяват принципно в комплект. Съвсем изненадващо обаче резултатите се оказват не така категорични, тъй като от изследваните индивиди някои сребристи по окраска са показали достатъчно ниско ниво на Fel d1. Или при тях е имало хомоложна рекомбинация на гените, или са били представители на други родословни линии.
Някои развъдници в САЩ се занимават с целенасочено развъждане на хипоалергенни сибирски котки, но сериозен проблем се явява сложното унаследяване на тази особеност. Двама родители с много ниско ниво на продукция на алергена за съжаление не дават 100% гаранция, че поколението им ще е идентично на тях в това отношение, гарантирана е само по-голямата вероятност – обикновено 75% от котетата в котилото са с показатели на родителите си, а 25% с нормално високи нива на Fel d1. Затова се правят тестове за съдържание на алергена у котките. Все още разработването на качествен и недвусмислен тест е в процес, тъй като често резултатите са изопачени поради факта, че докато котетата са при майката, тя ги мие и оставя следи от собствената си слюнка по тях, предаването на алергена от майката става и чрез майчиното мляко. Освен това половото съзряване на котето води до по-интензивни секреторни процеси.
Дори при сибирската котка няма абсолютна гаранция за безпроблемно съжителство с алергик.
Взаимодействието е индивидуално и зависи както от конкретното коте, така и от конкретния човек, разполагаме с примери и за успешно съжителство, както и за проблематично. Известно е, че алергиите у хората могат да се проявят във всяка възраст и към всичко, предиспозицията при алергични родители е по-голяма, лечението на алергиите с химически препарати е ефективно, докато се приемат, антихистаминовият им ефект е временен и често води до други соматични нарушения. Хомеопатията е препоръчвана именно при алергии и има траен и без странични ефекти резултат. Психологическата нагласа също е от огромно значение, защото тя държи ключа към проявата на всички неразположения и болести. Вие имате алергия и се двоумите дали да си вземете сибирско коте? Преценете внимателно състоянието си - решението и отговорността са ваши. Ние ви предлагаме фактите такива, каквито са – без маска и подвеждаща реклама.
Остава все пак надеждата, че вероятността за алергична реакция към представител на тази порода е по-малка.
Милкана Калайджиева
София, юни 2012